• Скоростта е основна причина за 30% от всички пътнотранспортни произшествия в България
  • Над 80% от българите не слагат колан на задната седалка

– Г-жо Крумова, 2019 г. беше първата на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Какво свършихте и успявате ли да координирате усилията на няколко министерства и институции, каквато беше една от целите за създаването на тази държавна структура?
– Изпращаме една година, в която бяха предприети основополагащи мерки за пътната безопасност и такива, които тепърва ще дадат все по-голям резултат. Агенцията, която ръководя, бе създадена в началото на годината и за няколко месеца успяхме да направим първия цялостен анализ на пътната безопасност в България – документ, който вече е утвърден и с решение на Министерски съвет. С него се поставя основата, на която да разработим и стратегията за повишаване на безопасността на движението в следващите 10 г. Съвместно с колегите от Министерството на образованието и науката работим по цялостна нова концепция за подобрение на обучението.

– Тези дни министерството на транспорта публикува за обществено обсъждане промени в наредбата за изпитите – задаване с GPS на маршрута за кормуване, бели стаи за решаване на листовки. Как ще ги коментирате?
– Казах го и на дискусията на в. „24 часа“ „Карай умно, стигни жив“. Шофьорският курс и изпит са само един практичен елемент от обучението през целия живот. Приветстваме всяка инициатива, която го подобрява, но е много важно да разработим цялостна концепция за промяна на обучението и тя да започне от детските градини и училищата. Да направим обучението много по-интерактивно – да го извадим от класната стая и за него да се организират различни открити уроци. Това е стратегическа цел, по която вече работим с колегите от Министерството на образованието.

– Да се върнем към оглавяваната от вас агенция – какво още свършихте през първата година?
– Заедно с другите ангажирани институции участвахме в разработването на няколко законодателни промени, които имат значение за повишаване на безопасността на движението по пътищата. Създаден бе и Национален координационен център за безопасно движение по пътищата – една инициатива на министъра на вътрешните работи Младен Маринов, която подкрепяме и която считаме, че ще разгърне своята дейност през 2020 г. В него влизат представители на всички ангажирани институции, като при всеки по-мащабен инцидент на пътя те поемат оперативната координация на всички сили, които да се насочат към него. Целта е както да се подобри реакцията, така и по-бързо да се организират обходни маршрути и информиране на пътуващите. Заедно с всичко останало през изминалата година успяхме да поставим пътната безопасност в дневния ред на всички институции и на обществото – най-важната основа за надграждане на последващите ни общи действия.

– Обявихте, че през тази година ще разработвате нова стратегия за пътна безопасност. Какво ще залегне в нея, какви цели си поставя България за следващите 10 години?
– Много е рано да говорим в детайли по стратегията. Всъщност най-важното е да я разработим така, че да сме сигурни, че поставяме реални цели с конкретни индикатори за тяхното следене. Не искам да звучи като критика, но основната слабост на стратегията, приета през 2011 г., е, че голяма част от разписаните мерки са много общи и по-скоро пожелателни. Амбицията ни за новия стратегически документ е да бъде много по-конкретен и детайлен. И най-важното: да имаме ясни индикатори, с които да следим изпълнението, за да знаем във всеки един момент къде се справяме и къде е необходима още работа. Ако искаме България да бъде сред добрите примери по пътна безопасност, трябва да осъзнаем, че в стратегическите ни документи колкото важна е крайната цел, която залагаме за намаляване на броя на загиналите, толкова важни са и средствата, които набелязваме, за да я достигнем. Още повече че пътната безопасност е сфера, в която устойчивите резултати могат да се постигнат само ако има координирани действия във всички области, имащи отношение към нея – поведение на водача, състояние на инфраструктурата и автомобилния парк, контролната дейност и подготовката на хората. Умишлено от всички тези теми изключвам веригата на спешната помощ – защото, ако стигнем до нея, значи не сме си свършили работата по превенцията.

– Какви други инициативи предстоят през 2020 г.?
– Министерският съвет обяви 2020-а за година на активна работа по опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата под мотото „На пътя животът е с предимство“ -акт, с който за пореден път се потвърждава политическата ангажираност на най-високо ниво с темата. Едно от най-мащабните неща, които ни предстои през годината, е да направим преглед на пялата пътна мрежа. Пътната безопасност е свързана с много средства. За съжаление, държавният бюджет не може да си позволи да извърши всички дейности сега и веднага. Затова трябва да набележим кои са основните критични участъци с голяма натовареност на трафика и да предприемем допълнителни мерки за тяхното максимално обезопасяване. Мярка, която със сигурност ще доведе и до промяна в цифрите на пътния травматизъм. Затова одитите по пътна безопасност, които работим съвместно с АПИ, ще бъдат разширени към цялата пътна мрежа. И това са най-неотложните действия, насочени към инфраструктурата.

– Ако отидем към контрола и санкциите за нарушителите на пътя, какъв е ефектът от тях, ако не бъдат събрани?
– Основен приоритет при контрола е да създадем механизъм за бързо събиране на санкциите, наложени от контролните органи. За обществеността интерес представлява идеята всеки патрулен автомобил на Пътна полиция да бъде оборудван с ПОС терминал – нещо, което се надявам да стане факт през 2020 г. Със сигурност това е мярка, която ще подобри още вземанията, защото всеки нарушител ще може веднага на място да заплати своята санкция. Така и превантивният ефект е много по-голям – защото веднага усещаш финансовата санкция на неразумното си поведение. Сега процедурата често е много бавна и тромава. Да не говорим за фишовете от мобилни технически средства, които може и с година закъснение да ни намерят. Затова искаме да има такава система, която да съкрати целия този срок и той да отнема дни, а не месеци, както е в момента.

– Какво показват анализите ви, коя е основната причина да имаме толкова много катастрофи в България?
– Според статистиката на МВР скоростта продължава да е основна причина за възникване на пътнотранспортните произшествия – около 30% от тези през 2018 г.
Въпреки че тази цифра се основава на предварителните огледи на инцидентите, все пак показва, че това е основна тема, свързана с пътната безопасност. Все още нямаме обобщените данни за 2019 г., но от предварителните е видно, че този дял остава в същите рамки. Тук обаче включваме както превишената, така и несъобразената скорост. А двата фактора са много различни, защото второто е едно много разтегаемо понятие. Аз винаги задавам въпроса – според какво не е била съобразена скоростта: метеорологичните условия, пътната инфраструктура, уменията на водача или изправността на превозното средство? Виждате, че това са много различни хипотези, които изискват и различни последващи действия. Трябва да спрем да бъдем регистратори на пътнотранспортните произшествия, а активно да работим за промяна на средата с всичките й компоненти. Затова по наша инициатива се работи за промяна на методиката за обследване на тежите инциденти. Идеята ни е да се сформират екипи, които да включват различни специалисти – пътни инженери, следователи, лекари и т.н. Така че една катастрофа да бъде изследвана от всичките нейни компоненти и да имаме заключение – как се е случила тя и какво можем да направим, за да не се повтори. Това е най-важното: в живота трябва да се учиш от грешките си. Същото трябва да правим и в сферата на пътната безопасност – може някъде държавата да не си е свършила работата, може водачът да е бил безотговорен. Каквато и да е причината обаче, ние трябва да я установим и отстраним. Така че това е изключително важна инициатива и аз се радвам, че през 2019 г. заедно с колегите от МВР, транспортното министерство и АПИ успяхме да сформираме такива общи екипи и заедно изследвахме някои от най-тежките инциденти, които се случиха в края на годината.

– Реализирахте и няколко информационни кампании през изминалата година. Имате ли данни какъв е ефектът от тях?
– Сами осъзнавате, че е много трудно да проследиш конкретния ефект от промяна на поведението. Особено в кратки срокове. Мога да дам пример с кампанията „Пиши, когато стигнеш“, която разгърнахме в последните месеци. Благодарение на партньорството ни с медии и различни организации тя достигна до над 1 млн. души. Това е добро начало, но още по-важно е да знаем колко от тези хора наистина са се замислили колко опасна може да е употребата на мобилен телефон, докато шофират, и наистина да са се променили. Когато говорим за информационните кампании за пови шаване на пътната безопасност, за мен е много важно да знаем проблемите, за да планираме къде да насочим усилията си.

– Дайте пример къде насочвате усилията си?
– Средно на година около 25% от всички тежки пътнотранспортни произшествия са само с едно превозно средство – т.нар. самокатастрофирали. Очевидно е, че имаме проблем в тази посока и основните фактори са отвличане на внимание и преумора. Затова и съсредоточихме усилия да покажем колко опасно може да бъде това наглед дребно нарушение – да прочетеш съобщение или да напишеш съвсем кратък отговор на телефона си, докато шофираш.
Друг пример – над 80% от хората не поставят обезопасителните колани, когато пътуват на задната седалка. Същевременно анализът на инцидентите показва, че 100 живота на година можеха да бъдат спасени, ако водачите и пътниците в тези превозни средства бяха с колани – ето още една тема, в която ще съсредоточим усилия през 2020 г. Още нещо тревожно – около 90% от българите не знаят докога трябва да използват специализирано детско столче и най-често го демонтират, когато детето започне да се оплаква и не иска да стои в него. А то е абсолютно задължително до достигане ръст на детето от 150 см и е средство, което спасява живот.

– Това ли ще са акцентите в работата ви през 2020 г. – колани, детски столчета и употреба на телефон?
– Заедно с тези теми през изминалата година акцентирахме и на превенция на скорост и алкохол като приоритетни теми в различните информационни активности, които правихме. През 2020 г. към тях ще прибавим и преумората – да научим хората как да я разпознават и да не допуснат да попаднат сами в рискова ситуация на пътя. Не по-малко важно е да продължим и целенасочена работа с децата – да ги научим на основните правила за пътна безопасност. Да изградим повече тематични площадки и да направим обучението по-интерактивно в училищата и детските градини. Велосипедисти, пешеходци, а и ползвателите на новите алтернативни форми на придвижване като електрическите тротинетки също ще продължат да бъдат във фокуса на нашето внимание. Ще насочим вниманието и към техническата изправност на автомобилите. Трябва да променим нагласата, че техническият преглед е едно задължение, което много хора дори се опитват да заобиколят. Това е много важен механизъм да установим дали превозното ни средство е изправно и да отстраним проблемите, преди те да са ни въвлекли в рискова ситуация на пътя. Когато говорим за всички планирани информационни активности, големият проблем е, че ресурсите винаги са ограничени. Затова се стремим повече организации, компании и институции да обединяват усилия по темата. В процес сме на разработване на национална комуникационна стратегия, която да бъде под формата на наръчник, за да могат всички желаещи да допринесат по темата. Защото сега множество организации и частни компании работят в тази посока, но по единично. Искаме да ги подкрепим, за да могат усилията им да бъдат максимално ефективни.

 

Линк към публикуваното интервю в електронното издание на в. 24 часа.