В симулационни условия психолози от Центъра за трафика и транспортни науки към университета във Вюрцбург, Германия, правят експерименти с участници в движението, като повтарят идентичната ситуация с разменени роли. Установява се, че хората възприемат ситуациите на пътя не като принципни, а пречупени през собствената им гледна точка.
Учените приписват голяма част от яростта на пътя на нашата неспособност да разберем действията на другите. Означава ли това, че хората по принцип са егоцентрични? Едва ли. Но едно нещо става ясно, когато сравняваме човешкото поведение със стратегиите, използвани от мравките, които всеки ден се създават сложна система на движение в колоните си от над 1 милион. Тайната на техния успех е сътрудничеството, при което всеки член на тяхната общност се опитва да направи най-доброто за всички. В социалния свят на мравките напредъкът, постигнат от един, определя благото на останалите.
Психологически феномен е хората да осъждат другите за действия, които самите те извършват в идентични ситуации – склонността да обясняваме поведението на другите с техния характер (например „той е лош водач и се разсейва“), но своето собствено – с уважителни „външни“ обстоятелства („имах важен разговор“).
Склонни сме да съдим, но спрямо себе си подхождаме с готово оправдание. Хората често вярват, че правилата важат повече за другите, отколкото за тях. Защо става така?
Егото защитава самочувствието. Когато правим грешка, искаме да се самозащитим от нея (от избора ни да я допуснем) – затова обвиняваме могъщата сила на обстоятелствата. Това е начин да запазим положителна представа за себе си, за да избегнем себедевалвацията (девалвацията на другите обаче не ни е проблем).
Мозъкът ни прави и психологическа икономия – обича бързите решения и простите обяснения. Много по-лесно е да сложим етикет на друг човек, отколкото да анализираме собственото ни поведение.
Нека бъдем по-добра версия на себе си на пътя. Промяната винаги започва от нас.