Психолозите предупреждават, че е присъщо хората да показват прекомерни оптимизъм, увереност и илюзия за пълен контрол по отношение на собствения си потенциал. Това пряко засяга индивидуалното поемане на риск, особено във връзка с живота и здравето на пътя.
Оптимистичната наклонност кара човек да вярва, че е по-малко вероятно неприятните събития да се случат на него, отколкото на другите. В контекста на безопасността на движението наблюдаваме съчетание от надценяване на уменията и подценяване на вероятността от произшествие. Допуска се рисково поведение – превишаване на скоростта, разсейване, употреба на алкохол и др. Водачите могат да пренебрегнат предупрежденията за безопасност, защото смятат, че инцидентите се случват на други хора. Пешеходците също. Хората помнят ситуациите, в които са правили така и не им се е случило нищо, което ги кара да повтарят.
Младите хора и мъжете са по-склонни към този оптимистичен уклон. Същото може да развият и опитните водачи поради дългата практика, която води до намалена предпазливост.
Какво ни прави толкова оптимистични? Нека отчетем, че оптимизмът е естествено заложен в мозъка ни. Чрез илюзията за неуязвимост хората искат да вярват, че е по-малко вероятно да страдат, независимо от това, което може да предложи реалността (и статистиката). Въпреки че през вековете зарядът на оптимистичната нагласа помага на човек да преследва цели, преодолява трудности и търси лично щастие, твърде много от нея и в неподходящ контекст е тема, на която трябва ежедневно да обръщаме специално внимание.
Можем ли да моделираме оптимизма си в наша полза? Това не е лека задача, особено когато става въпрос за коригиране на рисковото поведение, но такава промяна в полза на безопасността е винаги възможна и желана за всеки един участник в движението.
Нека да помним, че промяната винаги започва от нас.