Според учените от Университета в Гранада рискът от пътни инциденти се увеличава рязко сред водачи с психични състояния. Това е заключението на екип на Изследователския център за ума, мозъка и поведението в доклад „Психофизични състояния на водачите с разстройства на настроението и тревожността“, който прави преглед на връзката между психичното здраве, фармакологичните лечения и безопасността на движението по пътищата.
Проучванията показват, че депресията може да наруши поведенческите функции – поддържане на внимание, време за реакция и вземане на решения. При хора с тревожност са наблюдавани проблеми с контрола на вниманието и намалена ефективност зад волана, докато при биполярно разстройство промените във вниманието и обработката на информацията продължават дори по време на периоди на клинична ремисия. Симулаторни експерименти и пътни тестове посочват, че хората с депресия в ремисия могат да възвърнат шофьорските си способности, подобни на тези на клинично здравите, при условие че поддържат адекватно психосоциално функциониране.
Изследователите подчертават, че антидепресантите със седативни свойства, бензодиазепините и хипнотиците временно нарушават психомоторните умения, необходими за безопасно шофиране. Сред техните ефекти са сънливост, намалена бдителност, забавяне на психомоторните движения, проблеми с координацията и повишена хаотична активност. Някои седативни антидепресанти увеличават страничното отклонение на превозното средство до нива, сравними с наблюдаваните при наличие на алкохол в кръвта. Комбинирането на антидепресанти и бензодиазепини влошава способността за шофиране и увеличава риска от инциденти, особено при млади водачи и възрастни хора. За разлика от това, неседативните антидепресанти не изглежда да влошават значително способността за шофиране. Авторите обаче подчертават, че фармакологичното лечение не трябва автоматично да се приема като противопоказание за шофиране. Докладът изтъква, че годността трябва да се оценява индивидуално, като се вземат предвид общото клинично състояние на пациента, неговата адаптация към лечението и специализираното медицинско проследяване.
„Изследването препоръчва мултидисциплинарен подход, който съчетава превенция, психично здраве и безопасност на движението по пътищата, като избягва стигматизацията на хора с психологически разстройства и насърчава кампании за повишаване на осведомеността относно консумацията на психотропни лекарства и техните възможни ефекти“, обяснява професорът по психология Кандида Кастро Рамирес.
Доц. д-р Зорница Тоткова, Департамент “Психология” към Института за изследване на населението и човека, Българска академия на науките, подчертава ролята на транспортната психология, която изследва психологическите механизми, които определят поведението на водача – как възприема информацията, взема решения, регулира емоциите си и реагира в динамичната пътна среда.
Въз основа на задълбочен литературен обзор и сериозен анализ на емпирични изследвания върху извадка от над 1 400 водачи се прави изводът, че нарушенията и участието в пътнотранспортни произшествия не се обуславят от един и същ психологически профил, а рисковото поведение на водачите не може да бъде обяснено чрез единствен психологически фактор. То се формира постепенно от относително устойчиви личностни характеристики, от начина, по който човек обичайно шофира, от начина, по който преживява, регулира и изразява емоциите си, до отношението му към правилата за движение.
Безопасността на движението по пътищата изисква да се вземат предвид емоционалните, когнитивните, трудовите и психосоциалните променливи в живота на всеки участник в движението. В тази комплексна перспектива се състои приносът на транспортната психология – да обясни психологическите механизми, които стоят зад поведението на водачите, и по този начин да подпомогне разработването на по-ефективни подходи за превенция.
Промяната винаги започва от нас.