С приетите промени в Закона за пътищата процедурите по управление на безопасността на пътната инфраструктура вече са задължителни не само за пътищата, част от Трансевропейската мрежа, но и за всички автомагистрали, пътища първи клас, голяма част от втори клас, и допълнително – за такива, изградени с европейско финансиране. С това задължителният обхват на пътища, за които трябва да се извършва оценка на безопасността на всеки един етап от проектирането, изграждането и експлоатацията, се увеличава близо шест пъти. Припомняме, че до приемането на промените в Закона за пътищата през 2021 г. тези процедури се прилагаха само за пътищата, част от Трансевропейската мрежа.

Допълнително, в новия закон се въвежда и възможността такива процедури да се извършват на второкласни и третокласни пътища, както и на общинската пътна и улична мрежа. С текстовете, транспониращи Директива 2019/1936, се прилага не само буквата, а и духа на европейското законодателство, като усилията се фокусират за приоритетно, в условията на ограничени ресурси, решаване на проблемите на пътната безопасност на най-натоварените пътища, но се създава и правно основание и възможност за разширяване на обхвата на тези процедури.

Разпространената по-рано днес информация в публичното пространство от една неправителствена организация, според която „се изключват от обхвата на пътната безопасност, пътища, които не са финансирани със средства на ЕС“ е манипулативно поднесена и невярна по своята същност. Точно обратното – с приетите промени обхватът на процедурите се разшири, въведени бяха нови процедури и се детайлизираха изискванията за лицата, които ги извършват. Това се посочва в позиция на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП).

Преди приемането на законопроекта Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ направи анализ, като минималният обхват на пътища, за които се прилагат процедури за управление на безопасността на пътната инфраструктура, е близо 13 000 км. Директива 2019/1936 дава възможност държавите членки да изключват от обхвата си на прилагане пътища, които са с нисък риск за безопасността, въз основа на надлежно обосновани причини, свързани с интензивността на движението и статистическите данни за произшествията. Възможност, от която Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ няма да се възползва. Това обстоятелство лесно може да бъде проверено при докладване до Европейската комисия за точния обхват на пътищата, за които ще се прилагат процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура.

Допълнително, Директива 2019/1936 дава възможност да се създаде електронна система за подаване на сигнали при нередности на пътната инфраструктура. Изискване, което не е задължително за страните членки, а е разписано като една допълнителна възможност за осъществяване на публичен контрол над качеството на инфраструктурата. Предвид натрупаните проблеми в областта на безопасността на движението по пътищата, тази препоръка е въведена като задължително действие за институциите в България с промените в Закона за пътищата, което трябва да бъде реализирано в срок до 2 години. ДАБДП счита, че това е важен механизъм за ангажиране на гражданското общество и подобряване работата на стопаните на пътя по предприемане на мерки за гарантиране на пътната безопасност.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата не само е преминал всички нормативно установени процедури по публично обсъждане, но и бе широко комуникиран в медиите с оглед обществената му значимост. Предложените промени бяха дискутирани в националните телевизии, печатни, радио и интернет издания в етапа, в който всички ангажирани организации, институции и граждани можеха да отправят предложения и коментари. Получени бяха редица становища от неправителствения сектор, голяма част от които бяха отразени преди приемането му от Министерски съвет и внасянето му за обсъждане в Народното събрание.

Фактът, че законът е приет още през март 2021 г., преминал е всички фази на обществено обсъждане, получил е широка подкрепа и обстоятелството, че повече от месец по-късно и в контекста на ситуацията в страната темата се повдига по подобен манипулативен начин ясно показва политическите подбуди, които стоят зад това „отворено писмо“. Нещо повече, същата организация не е възразила или предложила текстове по закона в хода на общественото му обсъждане.

Призоваваме пътната безопасност да не бъде използвана за преследване на индивидуални политически цели – нещо, което се демонстрира като подход както при тази позиция, така и при редица други публични изяви на една определена организация. По темата следва да се работи експертно, последователно и с дългосрочен хоризонт. Само тогава България ще постига устойчиви резултати в областта на безопасността на движението по пътищата.