Промяна в организацията на контрола на МВР с акцент на превенцията; денонощни проверки на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари; подобряване на координацията между всички ангажирани институции и общи инспекции на пътя. Това са част от спешните мерки за намаляване на пътнотранспортния травматизъм в България, които бяха приети днес на заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. Това е най-висшият консултативен орган, в който участие вземат представители на всички ангажирани институции и неправителствения сектор.

Заседанието бе открито от Иван Демерджиев, заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи.

„Трябва да вземем трайни мерки, а не инцидентни“, посочи министър Демерджиев. „Още при встъпването си в длъжност подчертахме, че решаването на проблема с катастрофите е наш приоритет“, допълни той.

Дискусиите бяха водени от Мария Лазарова, заместник-председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП).

Стартираха ежемесечни всеобхватни проверки на територията на страната, с участието на всички контролни органи: МВР, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), НАП и Агенция „Митници“. Организацията и координацията им ще се извършва от ДАБДП. Единното синхронизирано действие на контролните институции доказано води до възможно най-силен ефект на превенцията. Така при една проверка всеки контролен орган ще проверява пътното превозно средство в зависимост от собствените си компетенции, а общите инспекции ще намалят корупционния риск, стана ясно по време на заседанието.

Заедно с това започват общи ежемесечни проверки  на екипи на ИААА и АПИ за претоварването на тежкотоварни автомобили. „Тема, която бих определила като силно приоритетна, особено с оглед на тежките инциденти, на които станахме свидетели през последните дни и години, с претоварени тежкотоварни автомобили“, подчерта Мария Лазарова.

Засилени проверки в пунктовете за периодични технически прегледи, съвместно от Икономическа полиция, ИААА и НАП, ще се извършват още от този месец. Анализът показва, че делът на превозни средства, които не успяват да преминат периодичен технически преглед поради техническа неизправност, е под 1%. Същевременно България е държавата с най-стар автопарк в Европа. „Данните категорично показват, че са нужни действия за проследяване дейността на пунктовете, защото това е област, изцяло свързана с превенцията на пътни инциденти“, коментираха участниците в заседанието.

МВР вече започна промяна на начина си на планиране и осъществяване на контролната си дейност, като резултатите от тези мерки бяха представени на вниманието на Комисията. Екипите на Пътна полиция осъществяват контрол по време на движение, приоритетно на пътни участъци с интензивен трафик, с превантивен и превъзпитателен ефект върху водачите. Допълнително пътните полицаи ще завишат проверките за поставяне на обезопасителни колани. ДАБДП предостави данни, според които близо 90% от хората признават, че не поставят коланите си, когато пътуват на задните седалки. Тази тенденция ще бъде променена в следващите месеци с много по-засилени проверки, като очакванията са, че това ще се отрази и на нивата на пътния травматизъм в страната.

Мярка, отлагана от повече от три десетилетия – от този месец ще се осъществява денонощен контрол над водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари, за спазване на времената за управление и почивка, както и за техническа изправност на превозните средства. В много спешен план новият изпълнителен директор на ИААА Бойко Рановски е създал организация за промяна на работата в рамките на сегашния числен състав, като денонощните инспекции стартират в най-натоварените откъм трафик области и постепенно ще бъдат разширявани в цялата страна.

Пътните отсечки в района на Кресненското дефиле и Поликраище ще станат еталон на прилагане на подхода „Безопасна система“. Идеята е на тях да се приложат всички мерки за активна и пасивна безопасност, като постигнатите резултати след това бъдат основа за планиране и защита на по-високи инвестиции в пътната безопасност.

Пътнотранспортните произшествия в крайпътното пространство (преобръщане, удар в дърво, стълб и др.) се характеризират с тежки последствия – за последните три години са настъпили 3 051 произшествия, при които са загинали 400 лица, а други 3 820 са били ранени. Само до края на месец август са настъпили 675 със 78 загинали и 879 ранени. Затова бе решено до средата на 2023 г. АПИ да изготви план-програма и да стартира поетапното обезопасяване на крайпътното пространство. Сигнализацията е друга приоритетна тема, в която са натрупани много проблеми през годините. Затова Комисията възложи на АПИ в същия срок да направи пълен преглед и актуализиране на сигнализацията с пътни знаци и пътна маркировка.

Изготвяне на анализ на дейността на центровете за спешна медицинска помощ за 2020 г. и 2021 г. относно реакцията при настъпило ПТП; подготовка на предложения за намаляване на времето за реакция от потвърждението и поемането на сигнал до пристигане на мястото на инцидента, са мерките, по които ще работи Министерството на здравеопазването.

 

Акцент бе поставен и на работата с децата в училищата и детските градини. Припомнено бе, че всяко учебно заведение трябва да има действаща Комисия по безопасност на движението по пътищата, като тяхната работа е особено важна в навечерието на първия учебен ден.

 

Заместник-председателят на ДАБДП Мария Лазарова подчерта, че всички мерки са били разработени в тясна координация с ангажираните институции и изрази надежда, че те ще бъдат подкрепени от неправителствения сектор. „Само ако обединим усилия – ведомствата, организациите и цялото ни общество, можем да постигнем резултатите, които всички искаме в борбата с пътните инциденти“, каза тя. 

 

В днешното заседание участие взеха и Венцислав Катинов, заместник-министър на вътрешните работи, Захари Христов, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството,  Николай Найденов, заместник-министър на транспорта и съобщенията, представители на неправителствени организации и на обществените медии.