Пешеходците са най–уязвимите участници в движението. Неприемлив остава броят на ранените и загиналите. Данните го потвърждават.
През 2023 г. в регистрираните от МВР пътнотранспортни произшествия са участвали 1934 пешеходци, загинали са 93 и 1727 са ранени, леко ранени – 1282, тежко – 445. Прави впечатление, че повече от половината пешеходци – 54, са загинали през сумрак, тъмнина или на изкуствено осветление. С деца пешеходци са настъпили 404 произшествия, при които са загинали четири деца, а 383 са ранени.
Често пешеходците и в частност децата остават невидими за водачите на моторни превозни средства, особено през тъмната част на денонощието, при намалена или ограничена видимост поради влошени метрологични условия. Отговорност на цялото общество е да пазим живота и здравето на децата на пътя, защото те все още нямат добре развито чувство за самосъхранение и по-трудно предвиждат рисковете на пътя.
През тъмната част на денонощието децата са много трудно забележими, ако не носят светлоотразителни елементи, защото са по-малки на ръст. В същото време могат бързо и импулсивно да изскочат на пътното платно пред движещо се превозно средство. По-големите деца, когато се движат в групи, могат да се залисат в разговори или да се разсеят с телефон.
Все още някои пешеходни пътеки М8.1 тип „Зебра“ нямат изградено допълнително насочено осветление, което да е по-силно от останалото улично осветление. Това затруднява водачите на превозни средства да различат пешеходеца. Рискът се увеличава през тъмната част на денонощието, когато срещу водача се движат други превозни средства с включени светлини. При мокра пътна настилка или при дъжд на стъклата на превозните средства се задържат множество капки, които допълнително ограничават видимостта. Също така всеки пешеходец трябва да знае, че превозните средства имат места с ограничена видимост и е възможно пресичащо дете да попадне в т.нар. „сляпа зона“, зад колоната на предното стъкло или извън обхвата на огледалата. Големогабаритните превозни средства като автобуси, товарни автомобили и транспортни бусове, имат много повече „слепи зони“, отколкото леките автомобили, затова пешеходците децата, както и възрастните трябва да са особено предпазливи и внимателни в близост до тях.
Особено опасни са местата, където превозните средства се включат в потока на движение от второстепенен път към основен път с предимство. На такива места водачите са едновременно ангажирани да контролират движението на превозното средство, да се оглеждат за движещите се до него и срещу него други превозни средства и да следят за пешеходци. Когато вниманието им е толкова разделено, за тях е трудно да различат пешеходец, облечен с тъмни дрехи през нощта.
Ето защо са важни препоръките, с които следва да се съобрази всеки пешеходец, за да стане по-добре разпознаваем като участник в движението. Когато на пътя се движат деца, тази отговорност е на техните родители, а тук можете да се запознаете с няколко съвета за безопасността на децата на пътя:
Обличането на дрехи с по-ярък цвят не винаги е възможно, но дори на тъмни дрехи могат да се поставят светлоотразителни аксесоари. Върху дрехите на децата и на раницата им е подходящо да има повече такива елементи. Колкото повече светлоотразителни елементи има по връхните дрехи на детето, толкова по-видимо е то на пътя.
Важно е всяко дете да знае, че преди пресичане на платното за движение трябва да бъде забелязано от водачите и приближаващите превозни средства, за да е сигурно, че те са в състояние да спрат. Само след това може да излезе на пътното платно и да пресече безопасно. Затова преди да предприеме пресичане на пътното платно, детето следва да осъществи зрителен контакт с водачите на автомобили. Така ще е сигурно, че е забелязано и може да пресече безопасно.
Концентрацията при пресичане е от особено значение. Разсейването е фактор, който поставя в риск децата. Разсейването може да е физическо – гледане в телефона или разговор, слухово – поставени слушалки, дебела шапка, както и ментално – вглъбяване в някакъв личен проблем. Когато се пресича е необходимо цялото внимание да бъде съсредоточено върху пътя и останалите участници в движението.
Личният пример, който трябва да дават по-възрастните на децата, ще помогне за изграждане на добра култура на безопасно придвижване. Не трябва да забравяме, че създаването на навици за безопасното поведение на пътя е част от цялостен възпитателен процес, в който следва да се включи цялото общество.