Тема: Мерките за безопасност по пътищата
Гост: Малина Крумова, председател на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“

Водещ: Председателят на Държавната агенция „Безопасност на движение по пътищата“ Малина Крумова в „Седмицата“ на „Дарик радио“, здравейте, госпожо Крумова.
Малина Крумова: Здравейте.

Водещ: Всъщност агенцията ви работи точно година, нали?
Малина Крумова: Агенцията работи, да, една седмица повече от година. Аз съм назначена на 21 февруари 2019 година.

Водещ: Това, че има такава агенция промени ли нещо през 2019 година, като статистики, като тенденции, спрямо предходните години?
Малина Крумова: Твърде рано е да говорим за тенденции, защото темата, с която ние се занимаваме една година не е достатъчно, за да се установи някаква тенденция нагоре или надолу. За нас притеснителното е, че всъщност не може да видим такава тенденция. Реално погледнато, в десетгодишен период, ако анализираме данните, има тенденция за снижаване, около 20 процента е намалението на травматизма, но това не може да се отдаде на създаването на агенцията.

Водещ: Травматизъм, това са ранени при катастрофи…
Малина Крумова: За загиналите, основния показател, който разбира се е най-съществения на загиналите и ранените… При загиналите може да се отчете едно намаление от 20 процента, около 800 са те в началото на десетгодишния период, което анализираме в момента…

Водещ: За една година, през 2009-2010 година са умирали…
Малина Крумова: 2010 година са 771 човека са умирали на пътя, последните три-четири години се стабилизира цифрата около 600, но за жалост, това, което е притеснителното, че не може ние да я сведем под 600…

Водещ: А това, сравнено…да го изчистим този въпрос, България пак ли остава страната заедно с Румъния с най-много загинали на пътя в Европа?
Малина Крумова: Като абсолютна стойност – да, спрямо населението на страната, и миналогодишния резултат пак ни поставя в дъното на класацията. Като намаление обаче сме някъде в средата, горе-долу такова е средното намаление.

Водещ: При нас намалява по-бързо спрямо половината от страните в Европа…
Малина Крумова: Средното намаление на страните в ЕС и общо за ЕС намалението на жертвите на пътя е около 20 процента, същото е и при нас. Проблемът при нас е, че ние започваме от много по-лоши стойности и това трябва да ни прави по-амбициозни и да поставяме много по-амбициозни цели. Но, така или иначе, важно е да отбележим, че за една година не могат да се установят тенденции, особено такива, които да са предизвикани от съществуването на един нов орган, чийто функции са да координира всички останали институции. Това, което успяхме обаче да направим за една година, и аз считам, че не е лека задача, имайки предвид, че в България има над 18 институции, които се занимават по един или друг начин с темата „безопасност на движението по пътищата“. Тези 18 институции през миналата година заговориха активно за безопасността на движение по пътищата. Поставиха в собствения си дневен ред и в рамките на политиките и действията, които извършват безопасността на движението по пътищата, обществото и неправителствения сектор заговориха за безопасността на движението по пътищата и академичните среди. И това наистина е нещо, което можем да отчетем като постигнат резултат за годината, освен всичко останало, което успяхме да свършим като конкретни дейности и резултати.

Водещ: Вие правите Стратегия за безопасност на движението по пътищата до 2030 година. Какво мислите, че трябва да се направи в България, за да намелят драстично хората, които загиват или са ранявани в катастрофи?
Малина Крумова: Тук е важно да отбележим, че през 2010 година е приета една стратегия, която наистина е всеобхватно, има доста добри мерки, посочени в нея, но тя по-скоро като начин на структуриране е доста пожелателна, а не поставя в центъра на вниманието конкретните мерки и отговорниците за тях. Затова ние искаме сега при разработването на новата стратегия, която ще обхваща периода от 2021-ва до 2030 година, искаме да поставим на една съвсем различна практическа основа задачите, които стоят пред институциите и обществото като цяло. Защото безопасността на движение по пътищата е отговорност на цялото общество, а не само на институциите, на всички нас е отговорност. Затова и в стратегията, първо тя поставя акцента върху всички фактори, които влияят върху безопасността на движение по пътищата, определя мерки и стратегически области на въздействие и върху инфраструктурата, и върху състоянието на автопарка и върху подготовката на водачите и тяхното поведение на пътя, както и върху цялостната контролна система и правно-институционална рамка. И освен това…

Водещ: Вие смятате да правите нов Закон за движение по пътищата?
Малина Крумова: Само да довърша за стратегията и ще се върна на въпроса ви за закона… Освен това, тази стратегия, освен че поставя конкретни стратегически цели дългосрочно за целия десетгодишен период, ще бъде базирана…върху нея ще се базират тригодишни планове с ежегодна актуализация, които планове ще са обвързани с конкретни ангажименти на конкретните институции и поставянето на краткосрочни цели и индикатори, така че да можем да следим в период и в динамиката на действие и как се развива ситуацията и по отношение на травматизма, като общ резултат от всичките ни действия и отделни действия, които се предприемат. По отношение на новия закон, всичко, което споменах преди малко като концепция, която е в крайна сметка в основата на подхода „безопасни системи“ трябва да залегне и в новия закон. Ние, от нашия анализ, който представихме миналата година август месец и беше приет от МС за състоянието на безопасността на движение по пътищата, индикирахме, че според нас и според немалка част от неправителствените организации ,които се занимават с темата, всъщност кодификацията е по-адекватния начин да се третира и да се организира темата. Тези обществени отношения, ако бъдат по-нататъшно фрагментирани, както беше подхода с разделянето на Закона за движение по пътищата на три нови закона, може да се създават повече проблеми, пропуски, припокривания на различни текстове на закона, още по-сложно става, подзаконовата нормативна уредба. Затова, да, и Закона за движение по пътищата в момента има създадена работна група, ние подкрепяме това решение. В него трябва да залегнат обаче именно този нов подход на безопасните системи, взаимната отговорност, взаимовръзките между различните елементи, така че да не разчитаме само и единствено на поведението на водачите, а ясно и точно обществените отношение да бъдат регулирани по отношение на всеки един от тези елементи.

Водещ: Има ли вече резултат работната група, която вие оглавявате, която беше създадена, след като автоинструктори от цялата страна, като блокираха София успяха да спрат промените в Наредбата за кандидат-шофьорските изпити, да няма увеличение на часовете, да не се въвеждат джипиес устройства в колите… Правителството се отказа от тази наредба и ви натовари вас да направите предложение за промени.
Малина Крумова: Работната група проведе вече една среща в момента това, около което се обединяваме в рамките на работната група и институциите, и бранша, и академичните среди е необходимо, когато говорим за обучението по безопасността на движение по пътищата да разсъждаваме в по-широк контекст. Не да коментираме само часовете, или само начина на контрол на часовете, или само съдържанието на учебната документация, а да коментираме обучението, така нареченото „учене през целия живот“, тоест от самото начало, когото детето стане осъзнато и вече е участник в движението по пътищата до края на неговия живот, тоест учене през целия живот. Посоката, в която работим е да поставим наистина обучението на водачите в този общ контекст, да се изработи една нова концепция, която концепция да бъде насочена именно към това – подобряване на всяка една от фазите на развитие на човеците, като участници в движението по пътищата.

Водещ: Имате ли вече резултати в друго, което обещавахте, да накарате, тези, които поддържат пътищата, респективно полицията, да си поправят маркировките и сигнализацията. Полицията да не глобява само шофьорите, а да започне да наказва и тези, които отговарят за пътищата?
Малина Крумова: През миналата година имаме няколко… Първо, важно е да се установи къде и по какъв начин трябва да се подобри инфраструктурата, за да не бъде тя предпоставка за настъпване на пътнотранспортни произшествия /ПТП/. През миналата година имаме няколко конкретни препоръки, които са дадени към собственици на пътя за конкретни рискови участъци, но като цяло политиката тук трябва да бъде насочена към едно устойчиво финансиране и устойчиво развитие и поддържане нае пътищата, като се започне от най-елементарното нещо – маркировката и сигнализацията. Затова подходът, който сме възприели е да възложим сега да се прегледа цялата сигнализация по републиканската пътна мрежа…

Водещ: Това кой го прави?
Малина Крумова: Собственикът на пътя, заедно с МВР.

Водещ: Кой ще го преглежда…?
Малина Крумова: Собственикът на пътя заедно с МВР.

Водещ: Той като е собственик той има интерес да ви казва, че всичко е наред.
Малина Крумова: Не, нямат интерес. Много често има остаряла маркировка, има сигнализация, знаци, които не са адекватни за настоящата обстановка..

Водещ: Много често няма…
Малина Крумова: …или пък няма такива знаци. Затова, за да се прецени къде какви знаци и маркировка е необходимо да се поставят, за да може тя да бъде адекватна, а не просто…

Водещ: Какъв е системният, според вас, проблем това да не става? Даже няма да ви давам примери с Европа… Сега, на връщане от Антарктида минах през Фолклендските острови, те са 3400 души население на една сравнително голяма площ за такова население. Нямат асфалтови пътища с изключение на двадесетина километра… На тези отъпкани черни пътища, както бихме ги нарекли, няма нито едно място, на което да има някакъв опасен завой или друг проблем, да не е поставено колче, да няма знак… А в България това не може да се направи. Защо?
Малина Крумова: Питате какъв е системния проблем? Системният проблем е в две посоки. От една страна, може би тук е момента да намесим темата с тол-а, която също е актуална тази седмица, защото системният проблем е свързан с адекватно поддържане. Не толкова необходимостта от изграждане на нови пътища, колкото адекватното поддържане на съществуващите пътища е важно, за да имаме ние безопасност, все пак ние се занимаваме в агенцията с безопасността на движение по пътищата. За нас е важно пътищата да бъдат безопасни, а не толкова нови. Безопасността зависи от маркировка, от сигнализация, от адекватна организация на движението, все неща, за които се изискват пари и се изисква устойчиво финансиране. Приоритетите при поддържането на пътищата и изграждането на нови пътища трябва по някакъв начин да бъдат съвместени, така че да има винаги устойчиво финансиране по отношение на поддържането на пътищата. А за да има устойчиво финансиране, като цяло е необходимо да има адекватно финансиране за поддържане и за изграждане на пътища. При 40 хиляди километра пътна мрежа в държавата, 20 от които са републиканска, 20 от които са общинска, това са едни огромни километри мрежа, която трябва да бъде поддържана. България се характеризира климатично с доста сложна обстановка, защото имаме места с висока амплитуда, със сериозни валежи, все неща, които по принцип трудно влияят. Не казвам, че е най-сложната обстановка, нито казвам, че няма решение на въпроса. Но, когато говорим за финансиране, то трябва да дойде отнякъде. Трябва да дойде или от данъци, от държавния бюджет, или от финансиране, което е целенасочено и затова тук тол-а е много адекватен и много важен елемент. Защото позволява от една страна контрол на разрушаването на пътищата, знаете, че тол системата, освен че ще контролира плащането на конкретните тол такси, контролира и други неща, като примерно претоварване на камионите, извънгабаритни товари, които се движат без разрешение, все неща, които нарушават и разрушават пътната мрежа. От друга страна това ще е един справедлив начин, който най-разрушаващите елементи, най-разрушаващите участници в движението ще бъдат адекватно толувани или адекватно таксувани за това, че използват пътната мрежа. Това е по отношение на републиканската пътна мрежа, което би трябвало в един дългосрочен план да освободи средства за общинската пътна мрежа… Но, първото…

Водещ: По този въпрос сам ода изчистим дали вие имате позиция по дебат, който се водеше и тази седмица от политиците, включително и в това предаване, за кои пътища да са републикански, кои да са общински? От Банкя до София кой да плаща за пътя и да се плаща ли винетка? Един депутат каза – „Ако ще е то Банкя, аз искам и моите избиратели от Лясковец също да ходят по път без винетка?“
Малина Крумова: За нас не е важно кой ще плаща, а да осъзнаем всички, че за добрата инфраструктура трябва да се плаща. Това е важно и ключово. Дали ще бъде винетка и ще се събира от АПИ, дали ще бъде данък и ще се събира от общината и общината ще бъде отговорна за поддържането, от гледна точка на поддържането на пътя няма значение. Но трябва всички да осъзнаем, че средства са необходими, за да се поддържат пътищата. Не може с трици маймуни да ловим, няма как да стане. Реално погледнато това е много голяма пътна мрежа, поддържането на тази пътна мрежа изисква средства.

Водещ: Коя ви е тема номер едно през тази години на агенцията?
Малина Крумова: Ние сме се фокусирали върху четири теми. Едната е сигнализацията и маркировката, за която говорим, като тук освен самия аспект на поддържането и да възприемем реално погледнато, че маркировката макар и бидейки един прост консуматив е изключително важна. Тук имаме много сериозна работа с институциите, с АПИ. Искаме също така да обърнем внимание на добри практики и международния опит по отношение на използваните материали, кои са по-добри, кои са по-устойчиви, защото и тук има елементи, които могат да бъдат подобрени от гледна точка на изисквания по договорите. Но има още три теми, върху които сме се фокусирали. За едната пак говорихме – обучението на водачите и въобще на всички нас, като участници в движението по пътищата. Третата тема ни е свързана с градската среда и градската мобилност. Може би трябва да обърна внимание, че около над 60 процента от ПТП със загинали и ранени стават в рамките на населените места, което прави темата изключително важна. Защото тя, още повече с все по-нататъшната урбанизация и концентрация на населението в градове и в населени места, става изключително комплексна, защото зависи и от градоустройство, зависи от начин, по който третираме, или по който гледаме на обществения транспорт. Зависи въобще от начина, по който организираме движението, мобилността си в градовете и дали градът е проектиран за автомобилите или за хората. Всички тези елементи са елемент на градската…

Водещ: И четвъртата тема?
Малина Крумова: Четвъртата ни тема е свързана с коланите и използването на детски столчета. Защото установяваме за съжаление, че около 80 процента от хората не използват колани на задната седалка, много по-добър е процентът за използване колани на шофьорската седалка и на предната пътническа седалка, но на задната седалка около 80 процента от хората въобще не използват такива колани. Близо 90 процента от хората нямат по наше проучване, национално представително, нямат ясна идея точно докога и какви са изискванията за използване на детски столчета. Законът казва, че до 150 сантиметра детето трябва да използва детско столче и обръща внимание, че тук много по-важно е да мислим за здравето на децата си, а не за задължението, което казва закона. Защото, ако едно дете ползва колан, но без детска седалка, коланът става опасен за него, ако то няма необходимата височина.

Водещ: Хората започнаха да си слагат колани на предните седалки, защото помня, че едно време не се слагаха и на предните, и шофьорите не слагаха, когато почнаха да ги глобяват. Понеже сега не ги глобяват за детски столчета, задни седалки или в автобуси, затова не слагат.
Малина Крумова: Специално обръщам внимание, че законът и сега, и по закон и в момента е задължително слагането на колани и на задните седалки. Но, пак ще кажа, не е толкова важно това, че е задължително по закон, а да осъзнаем, че наистина много от смъртните случаи и сериозните наранявания могат да бъдат предотвратени, ако наистина има колан и ако по време на ПТП човекът е с колан има по-голяма вероятност той да оцелее.

Водещ: Председателят на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ Малина Крумова в „Седмицата“ на „Дарик радио“.